В тази секция ще откриете преведени материали Уеб стандарти. Те са големи, тъпи и не работят. И все пак - оцеляват. Защо?!
Уеб стандарти!
Комунистическите радикали понесоха доста бой през 20-ти век, защото искаха да превземат света и да промият мозъците на всички. По-ефективно, казваха. По-хуманно, твърдяха. По-добро управление, мислиха си.
В днешни дни, разбунената младеж не прекарват толкова време във възхищение към Маркс, колкото да се обучават едни-други в правилата на XHTML Strict. Смело воювайки с JavaScript менютата и таблиците за лейаут, те призовават "да помислим за децата" и да изграждаме страниците си така, че да са съвместими с устройствата от следващото хилядолетие. Същото конформистко мисленe, същият лош изход.
Според Проектът за Уеб Стандарти (Web Standards Project), светът има нужда от това чудо, защото е по-просто, по-евтино и достъпно за всички. А, тъй ли било? Дали това не са просто идеи, скалъпени от една тайфа високоплатени интелектуалци? Какво стана с пазарното изпитание, или търсенето и предлагането? Болезнени въпроси, да, но от както иновациите намаляха до толкова, че табовете в браузърите се превърнаха в най-важната функция, мисля, че дойде време да разобличим тази мания.
CSS е класически пример за лудостта. Забит в някоя папка някъде, този стандарт бива хвален като върхът във визуалното оформяне на документи. CSS е публичен, безплатен и осигурен в бъдещето стандарт. Звучи чудесно, докато разберете че: А) трябва ви научна степен, за да го разберете; Б) на Майкрософт не им пука за CSS; и Б) тъп е. На всичко отгоре, макар още от средата на 90-те години
CSS да е рекламиран като "бъдещето", в момента единствените неща, които го поддържат жив са стабилното чувство за вина и тук-там някоя инсталация на Movable Type.
И докато XHTML и CSS са поне донякъде успешни, то много други стандарти, предложени от W3C, не успяха да изплуват. Точно тия смешни творения като SMIL, MathML и SVG са нещата, които демонстрират проблемите на процеса на колективна работа. Да не говорим пък за 20-те други проекта, които никой никога не споменава.
Тези факти, обаче, явно не са достатъчни да разколебаят защитниците на стандартите. Проблемът със спасяването на света от непрекъснатите браузър-войни почти изчезна, но това няма значение! Феновете на уеб стандартите сега се лепнаха на инвалидите - гладуващите заради високата технология африкански деца - за отскок. Почетете малко A List Apart и много скоро ще добиете впечатлението, че достъпността е нещо по-важно от рака и че всички ние ще ослепеем и ще загубим крайниците си, с които държим мишката. Решението? Уеб стандарти!
Преди време дори аз бях прелъстен от мечтата за една XML утопия, пълна със слепи хора, маструбиращи, тичайки по ливадите. Аз също прекарвах безкрайни нощи в разшифриране на "box model"-а и полиране на моя малък храм на Тим Бърнърс-Лий.
Но вече ми писна. Искам да се върнат браузър-войните. Искам да ползвам Flash и PDF (нали се сещате, това са технологии, които работят) без да бъда обвиняван в буржоазен елитизъм. Наистина ли е толкова важно да бъдат сайтовете ни съвместими с GSM-ите? Съвместими с PDA устройствата? Безопасни за дюстабанлиите? Не. Всичко, което има значение е желанието да комуникираш и умението да откраднеш всичко добро, което бъде изобретено. Като Спутник.
Бележки от преводача
Както вероятно вече сте разбрали, тази статия е една голяма шега. Въпреки това Дейвид Ембертън успя да разбладника доста добре блатото на целокупната уеб общност. Статията бива наричана "груба", "малоумна", "лишена от смисъл", а автора - с още по-интригуващи имена. За жалост бедният американски ум трудно може да улови шегата, а и явно е прекалено чувствителен на тема комунизъм.
Самият Дейвид е автор на книгите "Flash 4 Magic" и "Flash 5 Magic", както и основател на популярния ActionScript.com.
Колкото до превода - ако знаете добре английски ви препоръчвам да прочетете оригинала. Има камара трудно преводими нещица и игри на думи.